Скално-култов комплекс (Чуково)1 g4e: Rr; Bls4; 4en8n 4le: a.p 9Aa Uut h
| Скално-култов комплекс (Чуково) | |
|---|---|
| Местоположение | |
  Скално-култов комплекс (Чуково) Местоположение в България Област Кърджали |
|
| Страна |
 България |
| Област Кърджали | Област Кърджали |
| Археология | |
| Вид | Скално светилище |
| Епоха | късен Енеолит |
Скално-култовият комплекс при село Чуково, (Община Момчилград) е разположен в полите на Стръмни рид (Източни Родопи).[1]
Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]
Според проф.Ана Радунчева комплексът е неповторим според организацията си на свещеното пространство. На самия връх на Стръмни рид е изсечена от монолитна скала огромната фигура на легнал на дясната си страна лъв, обърнат към долината и скалистото речно корито на р.Чуковска. (Според проф. Радунчева позата и начинът на оформяне на тази скала показва силна прилика с една глинена животинска статуетка, съхранявана в РИМ Стара Загора, датирана от Халколита.)
В предната част на вместо глава има два жертвеника, а на обърнатата към долината страна са изсечени хоризонтални редове от трапецовидни ниши. В основата на тази страна на склата чрез плитки изсичания и промени в цвета на скалата е направено изображение, което проф. Радунчева определя като женско – изобразяващо глава с корона, шия и горна част на тялото до бюста. Паралел на това изображение според Радунчева има в обект 244 от селището при село Драма (Област Ямбол). Зад нея по скалата се наблюдава и второ антропоморфно изображение на човешко лице, а над него се различава и изображение на демон. Под тези изображение при теренно проучване проф. Ана Радунчева открива керамични късове от късния Енеолит.
Размерите на лъвската фигура са приблизително – дължина 8.80 m и височина откъм горната страна на склона 3.00 m. Около своеобразната „лъвската скулптура“ на обширно пространство скалата е гола и образува нещо като скален постамент., а в долната ѝ част е изсечена малка пещера. Според проф. Радунчева по всичко гореописано изглежда, че лъвската фигура е била разположена в центъра на свещената територия, тъй като от нея започват и други изсичания и улеи, които се скриват под тревните чимове.(Подобно оформяне на лъвска фигура в централната част на светилищен комплекс има при селата Друмче и Обичник – т.нар. Скално-култов комплекс Друмче.
Точно срещу обекта, но в дъното на реката има скален каньон с неизвестна дълбочина. В него винаги се поддържа почти еднакво ниво на водата. Приема се че светилището и каньона са функционирали като единен светилищен комплекс. Цялото речно корито и пътят до скалното светилище са покрити с изключително красиви ясписи и ахати.
Трапецовидните ниши са издълбани във варовиковата скала са 11 на брой, разпределени на 2 нива, като сред тях има и недовършени, което дава възможност да се проследи начинът на изсичане.[2]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Трапецовидни ниши в България
- Дупката на поп Мартин
- Орлови скали
- Глухите камъни
- Скално-култов комплекс Ночево
- Кован кая (Долно Черковище)
- Аул кая
- Култов комплекс (Друмче)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Cultural Corridors of South East Europe Project – Скални ниши, село Чуково
- ↑ Радунчева, Ана „Разкопки и проучвания“ Книга XXXII, БАН, София 2003 г., стр.198 – 207
| |||||||
